История
Храм „Възкресение Христово“ в квартал „Красна поляна“ е един от малкото в България, посветени на светлото Христово Възкресение. Издигнат е между 1922 и 1927 г. от жителите на квартала, а днес е паметник на културата, с иконостас от рода Филиповци и стенописи на Николай Шелехов.
построен
1922–1927
стенописи
1962–1983
Образи и фигури в храма
174
Паметник на културата
от 1976

Построяването на храма
Строежът започва през 1922 г. по инициатива на храмостроителен комитет от жители на квартала, а майстор-строител е съкварталецът Тончо Михайлов. Храмът е завършен през 1927 г., когато Знеполският епископ Паисий полага антиминса със свети мощи на Велики четвъртък.
В притвора и днес може да се види гранитната паметна плоча от онова време, с имената на участниците в строителния комитет.
„Въ царуването на Н.В. Борисъ III, Царь на българитѣ при светителствуването на Соф. митрополитъ г.г. Стефанъ. Този храмъ Св. Възкресение Христово се завърши презъ 1927 г. подъ председателствуването на свещ. Воинъ Илиевъ.“
Паметната плоча в притвора, 1927 г.

Храм „Възкресение Христово“
Сградата на храма, 1927 г.

Куполът, който се вижда само отвътре
По план храмът е кръстокуполен, но куполът не се вижда отвън. Той е скрит под покрива и се разкрива само от вътрешността. Над западния вход се издига камбанарийна кула с купол, построена през 1937 г. заедно с притвора.
Поради липса на средства храмът се оформя постепенно през десетилетията. Централният купол е предвиден още в първоначалния проект, но е изграден чак през 1979–1980 г., повече от половин век след освещаването.
Иконостас и дърворезба
Олтарът е отделен от наоса с монументален триделен иконостас. От същия период са архиерейският трон и двата проскинитария. Според изследователите дърворезбата е дело на мияшкия род Филиповци от с. Осой, представители на Дебърската художествена школа, които възраждат плетеницата като основен декоративен елемент.
Иконостасът е характерен пример за т.нар. национален стил от 20-те и 30-те години на ХХ век: геометрични плетеници в нисък релеф и хералдични композиции. Разделен е на девет вертикални полета и има три входа към олтара.

Царски ред · център
Свети двери
От двете страни — иконите на Иисус Христос и Св. Богородица с Младенеца.
Северно крило: св. архидякон Стефан, св. цар Борис, св. Неделя, св. Екатерина
Южно крило: св. архангел Михаил, св. Йоан Рилски, св. Мина, св. Пантелеймон
Иконите на Петър Джамджиев
Царските икони са изписани през 1927 г., а иконата на св. архангел Михаил — през 1928 г. Върху иконата на Христос от архиерейския трон личи подписът на иконописеца Петър Джамджиев и по стила ѝ му се приписват и иконостасните икони.
Джамджиев е ученик на проф. Иван Мърквичка в Държавното художествено индустриално училище, днес Национална художествена академия. Иконите му носят академичната стилистика на 20-те години и търсенето на национален художествен стил, характерно за българското изкуство от онова време.

Стенописите
1962–1963 Николай Шелехов
Първото изписване започва 35 години след построяването. Настоятелството избира руския иконописец Николай Шелехов, чийто стремеж към православните корени на иконописта съвпада с желанието на енорията. За малко повече от година той изписва целия интериор — вместо предвидените 154 образа и фигури завършва 174.
1983 Христо Стойчев
След изграждането на купола Христо Стойчев изписва в него Новозаветната Света Троица, заобиколена от серафими. На мястото на зазиданата южна врата са добавени учениците на св. Кирил и Методий и така се образува композицията „Св. Седмочисленици“.

Богородица Ширшая небес
Олтарната апсида · Шелехов

Възкресение Христово
Северната стена · Шелехов

Света Троица
Централният купол · Стойчев, 1983

Преображение Господне
Северната стена до емпорията · Шелехов

Св. Седмочисленици
Южната стена · Шелехов и Стойчев

Успение Богородично
Западната стена · Шелехов
Опазване и реставрация
-
1994
Пожар в храма силно опушва стенописите.
-
1999–2004
Гълъб Гълъбов почиства и възстановява стенописите в притвора и олтара.
-
2003
Почистени са дърворезбата, иконите и сребърните обкови.
-
Днес
Храмът е пред нов реставрационен етап под ръководството на реставратора Николай Чолаков.
Подкрепете реставрацията
Текстът на страницата е по проучване на реставратора Николай Чолаков.